Самота - ти моя прокоба,

влюбих се в теб без тревога,

изпивам те с истинска злоба,

обичам те силно, без теб аз не мога.

Страхувам се в моите мисли

и реална, и силна си в мен.

Във всеки мой смисъл си мисъл

и всичко съм дала в твой плен.

Красива си с моето тяло

и мисъл си цяла - жестока.

Порок - взел жертва... по-рано...

Да нищиш душата ми кротко.

Но нека безсмъртна живееш,

достойна за моята жертва.

И нека коварно копнееш

завинаги моя и верна!