Ванилин (Ванилин Гавраилов)
137 840
25 mar 2007, 12:34

НА МУЗАТА 

  Poesía
577 0 9

НА МУЗАТА

 

 

В спасеното убежище на мойта вечер

едничка тя витае в тишината късна.

Присяда тихо. Казва: “Дойде време вече”,

а аз от себе си по нещо все откъсвам.

 

Не питам ни коя е, нито колко още

ще бъда галеник разглезен на съдбата.

Но чувствам словото да взема пак надмощие

над пепелищата безмълвие в душата.

 

Там прегорели думи търсят своя смисъл

и въглени продират гърлото на мрака.

В безвремието аз така съм се улисал,

че вече и не помня колко дълго чакам…

 

И знам, край хълма, бучнал моето разпятие,

витаят сенки на илюзии убити.

Напразно чакам аз Хранителят да прати

вода вместо оцет с надеждите ви сити…

 

Не се самозалъгвам. Гледам как попиват

частиците от мен в това летоброене.

Дано и музата ми бъде търпелива,

за да пожъне кротко своето търпение…

 

Ванилин Гавраилов 

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??