През прозореца наблюдавам сивия ден.
Хора, забързан живот, шум, тишина.
Сърцето ми повтаря отдавна забравен рефрен:
"Нима има нещо по-лошо от любовта."
Скланям глава и не вярвам на тежките думи.
Мисля,че стихът е само лъжа - мръсна, горчива,
родена незнайно как и защо във ума ми.
Сълзата потича и болката рязка отмива.
Кристален спомен блесва пред очите студени.
Деца невинни, играещи във черно-бяла градина.
А личицата им-тъй чисти, румени, засмени.
Нежни като най-меката коприна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse