devilkin_f (Хрис)
14 3
31.07.2008 г., 7:01 ч.

На някого... 

  Поезия
689 0 4
През прозореца наблюдавам сивия ден.
Хора, забързан живот, шум, тишина.
Сърцето ми повтаря отдавна забравен рефрен:
"Нима има нещо по-лошо от любовта."

Скланям глава и не вярвам на тежките думи.
Мисля,че стихът е само лъжа - мръсна, горчива,
родена незнайно как и защо във ума ми.
Сълзата потича и болката рязка отмива.

Кристален спомен блесва пред очите студени.
Деца невинни, играещи във черно-бяла градина.
А личицата им-тъй чисти, румени, засмени.
Нежни като най-меката коприна.

Картината угасва и остава само тих, сподавен звук.
Сякаш някой плаче, някой страда.
Някой чувства болката на някой друг.
Някой помни откога загубена награда.

Помни приятелство загубено, любов,
лицето на най-близкия приятел мил.
Помни тих, тъй детски и наивен зов.
Помни къде отдавна кофичката си е скрил.

А сега най-близката душа я няма.
Няма я, изчезна във нощта.
Остана само мирис лек на морска пяна.
И детски, тихи гласове в ръжта...

© Хрис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за чудесните ви коментари! Наистина много се радвам,че стихотворението ви е харесало!
  • лека мистика..тва е интересно иначеее е много приятно да се четат стихове за приятелството...дори и вече да е в минало време...
  • много хубаво...
  • Поздравления!!!Да!!!Поезия!!!!
Предложения
: ??:??