14 mar 2023, 18:52
На огледалото простих
Спокойно си, като река,
видяла скърби и съблазън
и отразяваш ме така,
така ме виждаш – неизказан,
в очите немият въпрос,
виси, като усмивка крива,
разгърден, гологлав и бос,
хлапакът в мене си отива.
Коя е сивата жена,
която плахо в теб надзърта
и как можах да променя,
онази Палечка, та в кърта, ...
видяла скърби и съблазън
и отразяваш ме така,
така ме виждаш – неизказан,
в очите немият въпрос,
виси, като усмивка крива,
разгърден, гологлав и бос,
хлапакът в мене си отива.
Коя е сивата жена,
която плахо в теб надзърта
и как можах да променя,
онази Палечка, та в кърта, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
