14.03.2023 г., 18:52 ч.
На огледалото простих
Спокойно си, като река,
видяла скърби и съблазън
и отразяваш ме така,
така ме виждаш – неизказан,
в очите немият въпрос,
виси, като усмивка крива,
разгърден, гологлав и бос,
хлапакът в мене си отива.
Коя е сивата жена,
която плахо в теб надзърта
и как можах да променя,
онази Палечка, та в кърта, ...
видяла скърби и съблазън
и отразяваш ме така,
така ме виждаш – неизказан,
в очите немият въпрос,
виси, като усмивка крива,
разгърден, гологлав и бос,
хлапакът в мене си отива.
Коя е сивата жена,
която плахо в теб надзърта
и как можах да променя,
онази Палечка, та в кърта, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Надежда Ангелова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
