5 mar 2017, 17:45

На онзи балкон 

  Poesía » De amor
364 1 2
На онзи балкон те прегърнах с душата си.
Сред тишината на онемялото насреща зелено море с дъх на бор
дали чух името си?
Не помня…
А така ми се иска да знам
(как звуча в твоя взор).
Хладните утринни пръсти на лятото пробягваха по гърба ти
треперещ…
и те целуваха –
прогоних ги с моите устни.
Твоите бяха дим.
Цигарата ти има привилегията да ме целуне първа, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??