5.03.2017 г., 17:45 ч.

На онзи балкон 

  Поезия » Любовна
5.0 / 6
391 1 2
На онзи балкон те прегърнах с душата си.
Сред тишината на онемялото насреща зелено море с дъх на бор
дали чух името си?
Не помня…
А така ми се иска да знам
(как звуча в твоя взор).
Хладните утринни пръсти на лятото пробягваха по гърба ти
треперещ…
и те целуваха –
прогоних ги с моите устни.
Твоите бяха дим.
Цигарата ти има привилегията да ме целуне първа, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Предложения
  • На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...
  • И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...
  • Дали достатъчно любов ти давам?... На тебе е обречен всеки Божи ден. И всяка сутрин с радост осъзнав...

Още произведения »