27 abr 2022, 10:05  

На прицел 

  Poesía
321 0 2


Сърби го пръста на спусъка -
сърцето й взел е на мушка,
възбуден диво пред сблъсъка,
в краката си цвете потъпка.

Отекна изстрел, кошута  
във сянката скри се, побягна,  
сълзата прокапа в скута,     
гората покри, безпощадна!      

Във вимето свидно пресъхна
животът, прекършен жестоко, 
еленчето гладно въздъхна,
до майка си легна, горкото. 

Ловецът, прекрачвайки прага,
в дома си спокоен се върна,
момченце се стресна, заплака,
щом пушката бащина зърна.


 

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??