На приятелите
Не беше лек житейският ми кръст
и пътя ми не бе обсипан с рози,
родих се, за да бъда аз човек
и пътя ми... Нека да е този.
В приятелите вярвах и прощавах
простена искам да съм и от тях,
на искреност и вяра се надявах,
но... Предадена по-често бях!
Животат ни поставя в изпитания,
и във него понякога грешим.
Опита и... Истината търся!
Без истината – как да продължим?
Когато я открия във безкрая,
ще взема лъч от светлина,
да ни води – пътя ни да осветлява,
да го превръща в по-добра съдба!
14.03.2006
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados