На приятелите

Не беше лек житейският ми кръст 
и пътя ми не бе обсипан с рози, 
родих се, за да бъда аз човек 
и пътя ми... Нека да е този.

В приятелите вярвах и прощавах 
простена искам да съм и от тях, 
на искреност и вяра се надявах, 
но... Предадена по-често бях!  

Животат ни поставя в изпитания, 
и във него понякога грешим.
Опита и... Истината търся!
Без истината – как да продължим?

Когато я открия във безкрая, 
ще взема лъч от светлина, 
да ни води – пътя ни да осветлява, 
да го превръща в по-добра съдба!  

14.03.2006 
Елеонора Крушева