На един дъх написах прощално писмо.
На един дъх реших, че си от зло, по-зло.
А всъщност крещеше душата
от скръб и от зор!
Зове ме тълпата,
смърди като пор.
Скрий ме от хората,
облечи ме във сласт
и покрий ме с позор!
Истински порочна съм,
по детски живописна.
Как да прикрия доволната усмивка - твоя съм вече,
похотлива, но някак си чиста.
Отнеси ме в покоите на греховна отмора.
Спаси от хорската помия
каприза ми за невинна лудория.
Да не притесняваме тълпата,
настъпи страшна олелия...
А тя е пълна с глупци,
движещи се на рояци, като оси.
Главите им, потънали в плаваши пясъци -
истински щрауси с човешки украски.
Тъпчат ме с трясък, диамант в сивотата!
Погубват безсрамно наивния блясък на детска усмивка!
Прости ми, мили,
но останах без сили...
И на един дъх написах прощално писмо.
За теб е, прочети го,
моя ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ!
© Никоя Но Нечия Todos los derechos reservados