krisi15 (Кристиан Неделчев)
44 22
17 ene 2011, 1:28

На пружина 

  Poesía
628 0 2

“Аз съм родителят!“ –

заяви тя.

Нави будилника,

а той я послуша

и започна да брои

последните часове,

макар виртуални

и за хорицата – скандални.

Минутите изминаха...

погледът ѝ се заби

като нокти в апендисита ми.

След секунди я послушах.

Наистина я послушах.

Пак я послушах.

Пак си я Обичам.

Ох, щях да забравя...

телефонът ѝ е в чантата.


16.01.2011г.

 

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понякога написаното е по-важно за автора, отколкото за читателя...със сигурност има смисъл, но само той си знае какъв е.
    Пиши- превръщай всичко в стихове
  • Аз ли съм стара, автора ли много млад...
    Прочетох три пъти и упорито исках да открия смисъл тук, но неможах.
    Това не означава, че някой няма да намери
Propuestas
: ??:??