Дълго бродих по нощите тъмни,
а мечтите ми – порив на вятър.
И се лутах по улици сънни,
с нетърпение чаках – да съмне!
Тежко стъпките пореха въздуха –
на кристали от лед го превръщаха –
сякаш магьосници опитни, стари.
Но не чувах, не виждах техните вопли.
Дълго търсих се, търсех себе си -
(някой беше ми казал, че нямало смисъл.)
Тайно от всички аз вярвах, и знаех си -
на разсъмване ще се намеря...