Nella_gold (Нели )
841 4525
17.12.2009 г., 12:45 ч.

На разсъмване... 

  Поезия » Друга
488 0 6

Дълго бродих по нощите тъмни,

а мечтите ми – порив на вятър.

И се лутах по улици сънни,

с нетърпение чаках – да съмне!

 

Тежко стъпките пореха въздуха –

на кристали от лед го превръщаха –

сякаш магьосници опитни, стари.

Но не чувах, не виждах техните вопли.

 

Дълго търсих се, търсех себе си -

(някой беше ми казал, че нямало смисъл.)

Тайно от всички аз вярвах, и знаех си -

на разсъмване ще се намеря...

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А понякога до разсъмването има толкова малко...
    Харесах, Нели!
  • Чудесно е да се намериш в светлина!!!!
  • Лошото е, че след това мръква отново, но това - нека да го забраваим)))
  • "Дълго бродих по нощите тъмни,
    а мечтите ми – порив на вятър.
    И се лутах по улици сънни,
    с нетърпение чаках – да съмне!"

    !!!*
  • "Дълго търсих се, търсех себе си -
    (някой беше ми казал, че нямало смисъл.)"
    А следващата нощ...пак ще се загубим...

    Замисли ме и вече разбрах какво ми се случва и на мен по същото време!
    Поздравления - чудесен е стиха ти!
  • Чудесен стих, Нели!
    И все пак, намери ли се с утрото?...
    Поздрав.
Предложения
: ??:??