На ръба

5 nov 2009, 21:59

Poesía » De amor

795 0 2

Стоя безмълвна... Вятърът сълзите изсушава.

Стоя в безкрая, а сърцето нищо не решава.

Чакам и си мисля... Цялата треперя...

Ровя трескаво в душата сили да намеря...

Няма! Боже, колко съм безсилна!

Зная, иска ми се да съм силна.

Уморих се, Ветре, помогни ми!

Отнеси ме с теб, духни ме, заличи ме!

Както сълзите ми ледено поглъщаш,

занеси ме някъде, не искам да ме връщаш...

Стоя безмълвна... А сърцето нищо не решава...

И да мълчи виновно е готово...

И вятърът сълзите изсушава...

И знам, че ще простя отново...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

veni1212 (Венцислава Иванова)

2009-11-06T11:53:03+02:00

,,И знам,че ще простя отново" ! Не си заслужава,да тъпчеш на едно място за някой,който му е все едно какво ти причинява!
GLAVATA (Тодор)

2009-11-06T11:35:10+02:00

в името на това което обичаме ..биваме заслепени и предразположени да прощаваме непростими грешки ..Поздравления за силния стих !