Стоя безмълвна... Вятърът сълзите изсушава.
Стоя в безкрая, а сърцето нищо не решава.
Чакам и си мисля... Цялата треперя...
Ровя трескаво в душата сили да намеря...
Няма! Боже, колко съм безсилна!
Зная, иска ми се да съм силна.
Уморих се, Ветре, помогни ми!
Отнеси ме с теб, духни ме, заличи ме!
Както сълзите ми ледено поглъщаш,
занеси ме някъде, не искам да ме връщаш...
Стоя безмълвна... А сърцето нищо не решава...
И да мълчи виновно е готово...
И вятърът сълзите изсушава...
И знам, че ще простя отново...
© Елена Елена Всички права запазени