Показва ни сцената истории човешки.

Там горят и угасват кибритени клечки.

Лицата ни същите, а маските вечни.

Завесата пада, царе ли сме или пешки?

Краката си в нови обувки обуваме.

Тръпнем да бъдем пореден герой.

В история нова с душите пътуваме,

не сме ли самите прашасал декор?

Очите отсреща към нас се пресягат

и те си мечтаят да са други особи.

По текста крачим, куплети изгарят

и накрая мечтаем за царски корони.

Отмина шоуто, но актьори играем.

Финалът идва, героя в прах е обвит.

В куфара скрит, за нас тъжи и ридае.

За нас, които сме само клечка кибрит.