16.12.2008
Спретнахме в селото една седянка,
момци и моми – всеки се довлече,
а най-подир дойде Иванка -
облечена, гримирана, със шарено елече.
Щом я видя Стоянчо, млада аджамия,
кат’ рипна, като скочи – право на хорото
и на Иванка като почна да намига,
чак ечемик взе че му излезе на окото.
Иванка, пък обаче, не пристана на Стуеня,
нал’ опитна била, момците знае,
а пък и силиконску злату крие в сутиеня, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse