На Спасовден ръцете ни лепнат от бонбони и... смърт

Не виждаш ли, Боже?!
На Спасовден
ръцете ни лепнат
от бонбони и... смърт.
А Ти отгоре?
Не чу ли?
Няма спирачки.
Горчиви бонбони...
И човешка, асфалтова кръв...
Защо Те няма,
когато си нужен?
Тук долу, при нас...
... ми кажи!
Заслужиха ли
16 души
и милиони желания
да заспят
в "деня на Възнесение"?
На празник...

... завинаги...

Съжаление се прокрадва в душите
и мислиш си:
"Това на мен не може да се случи!"
...
Кажи ми само две неща, Боже -
на колко още свещичката догаря
и
има ли молитва с подходящи думи?!

Да беше почакал...
Че на празник най-много боли.
Трагедия. Нещастна случайност.
Ежедневие.
България след Възнесение
безмълвно ще проклина живота...
И идните дни.

Мир на праха им!

28.05.2009г.

azura_luna (Петя Стефанова)

2009-05-29T21:00:55+03:00

Да приемем,че с раждането си човек получава книга и в тази книга е записано как ще изживее живота и си кога ще си отиде...Гости сме на този свят за един кратък миг...Смъртта е естествен завършек на всеки живот,внезапна или ненавременна,тя все пак идва и не можем да обвиняваме никого за нея...