Момчета, момичета, спете добре!
Бъдете спокойни! До утре ще пазя!
Животът навън е стихийно море...
На вашия сън съм покорен гавазин.

Вълните не плашат скалата у мен.
Сърце я наричам. Сълзи не познава!
Докрай ви обичам! До сетния ден, 
до сетната дума, която сближава.

Небето запява и тътен ехти!
Лъчите се гонят и птиците пеят.
Стотици сияйно-красиви очи –
които се любят, под залеза греят.

Момчета, момичета, спете добре...
Когато сте будни, на вас ще разкажа
за дните си чудни под светло небе.
Стихията мина. Оставам на стража.