Ти тръгвай, аз ще си запазя спомен,
откраднах си го тихо сутринта, когато мислеше, че спя.
Аз прощавах се със любовта всеки път.
Не съм момиче, малко по-вече жена.
Ще събера остатъка от празната кутия фасове, тъга.
Какво си мислеше, когато ме прегърна сутринта, не топля, не съм мечта.
Ще изтрия грима си с усмивка.
Не се сбогувам с любовта, подминавам я с черни очила.
Ти тръгвай, аз броя на ум пъти-те затворени очи.
Грешница съм, остави ме в списъка забравени души.
Моля те, не питай студено ли е през нощта,
за мен студено е дори през пролетта. ...