19 dic 2010, 15:31

На тази, която отново 

  Poesía » Otra
767 0 7

Не мислиш ли, че малко закъсня?
Не много. Само с две години.
Погребах Младостта и Любовта.
Разпръснах семената им в градината.

Полях ги със сълзи да порастат
и гербери изникнаха червени.
Опита се да вледениш и тях?
Не можеш да забиеш зъби в мене!

Това, което мина – съхраних
в кристалния ковчег на Самотата,
но ако разровиш, ще сгрешиш –
не съм от плът, от камък съм излята.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??