Кажете ми хора,
как да се боря
с тъгата в душата?
Не го видях реално,
не ме познаваше,
а направи сърцето ми болно...
Сълзите капят и горят лицето,
искри от болка топят сърцето...
Песните му слушам
и вместо с тях да пея,
ми иде да вия...
Защо вместо цветя на сцената,
да слагам на гроба му?...
"Не мисли за смъртта" - казват ми...
А за кого?! Тя ни го отне
и няма да го върне...
Да можех само да го зърна,
да видя, че и там той пее,
със ангелите по-добре живее...
Ех, мъко моя!...
© Някоя Непозната Todos los derechos reservados
И едно добронамерено предложение...ако след звездичките в началото на стихотворението поставиш едно посвещение - "На Тоше Проески",читателите по-добре ще разберат стиховете: "Не го видях реално, не ме познаваше,а направи сърцето ми болно..." и "Да можех само да го зърна,да видя, че и там той пее,със ангелите по-добре живее..."