3.01.2008 г., 10:17 ч.
На Тоше Проески
Кажете ми хора,
как да се боря
с тъгата в душата?
Не го видях реално,
не ме познаваше,
а направи сърцето ми болно...
Сълзите капят и горят лицето,
искри от болка топят сърцето...
Песните му слушам
и вместо с тях да пея,
ми иде да вия...
Защо вместо цветя на сцената,
да слагам на гроба му?...
"Не мисли за смъртта" - казват ми...
А за кого?! Тя ни го отне
и няма да го върне...
Да можех само да го зърна,
да видя, че и там той пее,
със ангелите по-добре живее...
Ех, мъко моя!...
© Някоя Непозната Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубави и искрени думи си написала!
Знам,че реалността е груба и несправедлива,но...затвори за момент очи и се опитай да си представиш как ангелът пее и се смее заедно с другите ангели. Ще ти стане малко по-леко,ще забравиш поне за миг за ужасната истина...аз поне така правя. -
Много е тъжно, очите ми се напълниха със сълзи. И аз се чувствам по същия начин. Дано да е на по-красиво място нашият ангел...
-
Поклон!
не тъжи...сигурно и там пее...с ангелите.
с много обич за теб. хубав тъжен стих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И едно добронамерено предложение...ако след звездичките в началото на стихотворението поставиш едно посвещение - "На Тоше Проески",читателите по-добре ще разберат стиховете: "Не го видях реално, не ме познаваше,а направи сърцето ми болно..." и "Да можех само да го зърна,да видя, че и там той пее,със ангелите по-добре живее..."