На тръгване

18 ene 2008, 9:37

Poesía

663 0 16

Не сме си нужни.
Вече сме си чужди.
Дъжд вали, без капка жал.
Отмива спомени, които сме натрупали.
И тъжни, и объркани,
но вече недостатъчни.
С утрото, останало в сълзите на прощаване,
мълчим и сякаш вярваме,
че други ще сме някъде
от обич запленявани.
От нощта сме взели само пламъка
и пазим го да не се промъкне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На тръгване

Искате да прочетете повече?

Propuestas