18.01.2008 г., 9:37 ч.

На тръгване 

  Поезия
647 0 16
Не сме си нужни.
Вече сме си чужди.
Дъжд вали, без капка жал.
Отмива спомени, които сме натрупали.
И тъжни, и объркани,
но вече недостатъчни.
С утрото, останало в сълзите на прощаване,
мълчим и сякаш вярваме,
че други ще сме някъде
от обич запленявани.
От нощта сме взели само пламъка
и пазим го да не се промъкне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Предложения
: ??:??