tndr (Мария Илиева)
21 17
3 abr 2009, 19:53

На тръгване... 

  Poesía » Otra
646 0 3

Докосване на устни.
Тракане на куфари,
             на кондуктор,
                                   и на път.
Ръкомахат клоните,
и сигурно се карат.
Не искам да ги чувам.
Гледам теб.
В перона, гладни гълъби те гледат,
очакват с вдигната глава,
трошица време.
Подсвирна гръмогласно свирката.
Вратите,
изгледаха ме сопнато,
и скъсаха въжето на пространството
към топлата ти  длан.
Стъклата са мъгливи, като сълзи.
Стъклата се изправиха пред мен.
Остана там, отсреща.
Къде съм аз?... Не знам.
Като подплашен кон,
подгонен от камшика
препусна влакът. В мътните стъкла,
започнаха да се премятат птици.
Жици,
           срутени бараки,
                                      залез...
Крясък!
Разлисти вестници купето.
Кондукторът се взря,
в билета ми за връщане. И скъса,
небето в своята ръка.

© Мария Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотен стих!
    Поздрав и добре дошла!

  • хубаво е, че отново мога да те чета тук!

    ____


    Хубаво стихо-творение, Мария!

  • Аз съм човек, който не разбира много от бели стихове... Обаче твоят ми хареса!
    П.П. Добре дошла!
Propuestas
: ??:??