tndr (Мария Илиева)
21 17
3.04.2009 г., 19:53 ч.

На тръгване... 

  Поезия » Друга
645 0 3

Докосване на устни.
Тракане на куфари,
             на кондуктор,
                                   и на път.
Ръкомахат клоните,
и сигурно се карат.
Не искам да ги чувам.
Гледам теб.
В перона, гладни гълъби те гледат,
очакват с вдигната глава,
трошица време.
Подсвирна гръмогласно свирката.
Вратите,
изгледаха ме сопнато,
и скъсаха въжето на пространството
към топлата ти  длан.
Стъклата са мъгливи, като сълзи.
Стъклата се изправиха пред мен.
Остана там, отсреща.
Къде съм аз?... Не знам.
Като подплашен кон,
подгонен от камшика
препусна влакът. В мътните стъкла,
започнаха да се премятат птици.
Жици,
           срутени бараки,
                                      залез...
Крясък!
Разлисти вестници купето.
Кондукторът се взря,
в билета ми за връщане. И скъса,
небето в своята ръка.

© Мария Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен стих!
    Поздрав и добре дошла!

  • хубаво е, че отново мога да те чета тук!

    ____


    Хубаво стихо-творение, Мария!

  • Аз съм човек, който не разбира много от бели стихове... Обаче твоят ми хареса!
    П.П. Добре дошла!
Предложения
: ??:??