Казват, че с времето всичко ще мине.

Едно ще дойде друго ще си отиде.

Но дали всичко се забравя?

Не остава ли отворена рана?

И ако всеки ти прости,

ще можеш ли да го направиш и ти?

В историята всичко се повтаря,

само дето от това, някой друг страда.

Всички изминаваме дълъг път.

По който други са минавали и ще минават

и едни и същи грешки ще повтарят.

Човек се учи от грешките свои,

но защо не погледне и чуждите окови?

А те добър пример са за напред,

все някой ден и ти ще си наред.

Но всеки си мисли:

,,на мен това няма да ми се случи",

не се замисля за да се поучи.

Но все пак нещата се случват,

без да питат и те връхлитат.

А всичко това може да се избегне,

ако човек сам себе си и другите погледне.

И това сигурно го е казал народа,

но няма кой да го чуе за Бога...

А времето тъй си минава

и някой, някъде същата грешка повтаря,

а след него и втори, и трети

и после ще викне: ,, Ех живот проклети"...

И всичко е глупав кръговрат,

който се повтаря пак и пак.

Не ни ли се присмива съдбата

или ние сами си подреждаме така нещата?