На върха на кулата безмерно висока Жокерът танцува,
с неумолима алена усмивка на напудреното си лице.
Танцува плавно стъпките на валса,
с отвлечената си любима във ръце.
Шепти й,
заровил пръсти в златните коси:
„Създадени сме с теб един за друг, любима!”
Шепти й, без да вижда
как съхнат бавно топлите сълзи .
Надеждата ù плавно стихва
с всеки звън на тежката камбана.
А Жокерът все по-широко се усмихва, ...