26.12.2009 г., 17:06 ч.

На върха на кулата 

  Поезия
1027 0 1
На върха на кулата безмерно висока Жокерът танцува,
с неумолима алена усмивка на напудреното си лице.
Танцува плавно стъпките на валса,
с отвлечената си любима във ръце.
Шепти й,
заровил пръсти в златните коси:
„Създадени сме с теб един за друг, любима!”
Шепти й, без да вижда
как съхнат бавно топлите сълзи .
Надеждата ù плавно стихва
с всеки звън на тежката камбана.
А Жокерът все по-широко се усмихва, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© БезИме Всички права запазени

Предложения
: ??:??