На Зимата премръзналите чувства,
намотах ги в кълбо от заскрежени нишки.
Сърцето, вледенено от студените въздишки
го скрих под покривалото от искреност в молитва.
На Зимата премръзналите пръсти,
с дъха си им дарих кръвта си чиста.
Затоплих всичките виелици от рани,
и падаха снежинки едри - великани
в обков от солни и искрящи диадеми.
На Зимата душата само не докоснах.
Оставих я да вие и да хапе в мраз,
да мине като вихър снежен и прикрие
следите по пътеките на зимния пейзаж.
На Зимата…Студена, не подвластна,
и в ледове примамваща, опасна,
но в топлина на огън от камина,
на детски смях, на Бъдник и смола,
на снежен ангел, отпечатан от любов,
от две туптящи в тъмна, зимна нощ сърца…
На тази Зима - не, не бих затоплила
кристалната душа, а тихичко
и в мрака бих се сгушила под топлината
на северната светлина, приседнала и рамо в рамо
с едно сърце добро и вряща от човещина.
© И.К. Todos los derechos reservados
palenka (Пепи), ами, наистина съм приятно изненадана от думите ти. Благодаря! Признавам си, аз лично, много си харесвам " На Зимата...". Това, че благодарение на всички ви: и тези, които сте прочели, и тези които сте оценили и гласували, и тези които сте добавили "в любими", то е на заветното 4-то място е наистина голямо постижение за мен. Всъщност най-вече се чувствам щастлива, защото за толкова много от вас, то е било приятно, красиво и даже затрогващо. Според мен, не само публиката трябва да се преклони пред творбата, но и твореца трябва да го направи за оценилите го.Благодаря !
Имате дълбок поклон от мен.