Начало

17 sept 2004, 13:00

Poesía

1192 0 2

Задавена във собственото си страдание
безмълвна,тиха...
докосваща с последна тръпка тялото
не ще се върна
даже да ме искаш...,
даже да ме викаш ти отново!
Не виждам смисъл...,
останали са само обгорелите дървета...,
дори така ще си стоят,
ще минат векове.
Пресъхнаха морета...,
а толкова морета прекосихме, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Начало

Искате да прочетете повече?

Propuestas