Tи тогава ми каза - полети над житата,
полети, аз ще бъда до теб.
И разперих крилца...
Беше нашето лято.
Беше шемет над ширната степ.
В тишините до Теб ще летя до последно.
Ще набъбва мълчание в стон...
Две души се познаха над горящия хребет
и в небето затърсиха дом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.