3.05.2010 г., 0:19 ч.

Над горящия хребет 

  Поезия » Любовна
693 0 19
Tи тогава ми каза - полети над житата,
полети, аз ще бъда до теб.
И разперих крилца...
Беше нашето лято.
Беше шемет над ширната степ.
В тишините до Теб ще летя до последно.
Ще набъбва мълчание в стон...
Две души се познаха над горящия хребет
и в небето затърсиха дом.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Предложения
: ??:??