Над тихото пристанище на чувствата...

26 feb 2008, 7:34

Poesía » Filosófica

1147 0 34

Над тихото пристанище на чувствата
самотен гларус - спомен пак кръжи...
Вълните - мисли мигове пропуснати
все търсят... И вината - бряг тежи.
А вятърът - надежда гони бремето,
луната - майка пак е верен страж.
Пътува корабът - живот във времето
и хоризонтът - пристан е мираж...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Над тихото пристанище на чувствата...

Искате да прочетете повече?

Propuestas