Над тихото пристанище на чувствата
самотен гларус - спомен пак кръжи...
Вълните - мисли мигове пропуснати
все търсят... И вината - бряг тежи.
А вятърът - надежда гони бремето,
луната - майка пак е верен страж.
Пътува корабът - живот във времето
и хоризонтът - пристан е мираж...
© Вилдан Сефер Всички права запазени