13 dic 2006, 22:01

Надбягвам се... 

  Poesía
532 0 10

Надбягвам се все още с вятъра,
по стари, тихи улици бoлеещи,
в оставените дири на сърцето,
и стъпки oт вълшебството светлеещи.
И пламъкът на жарещото лято,
не там във времето остана,
а в мен...дълбоко във сърцето,
когато се завръща в нощ безсънна.
Мъглее във очите от копнежът,
да стисна в шепите си вятъра,
на скута ми полегнал залезът...
да се събудя с теб отново в изгрева.
Надбягвам се със времето в очите,
което отброява обич - вечност...
и все пред  мен се движат дните,
в които пак мечтая за взаимност...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Надбягвам се със времето в очите,
    което отброява обич - вечност...
    и все пред мен се движат дните,
    в които пак мечтая за взаимност...
    ...
    Впечатли ме,Джейни!
    Поздрави!
  • Много хубав стих, Джейни! Желая ти взаимност, споделеност!
  • Джейни, как успяваш да бъдеш толковамного неща едновременно? Дете, любов, птица и още нм. други нежни и красиви неща, чийто общ знаменател е поетеса...
  • Много хубаво Джейни!!! Хареса ми и продължавай! Поздрави
  • Хубаво, Джейн! Хенри
  • Трудно състезание е това, но ти ще успееш Джейни!
    Хубав стих!
  • Благодаря ти Веси!
  • Всяка диря в сърцето
    е изживян ден...със своята болка и радост...
    /предлагам ти да замениш белеещи с болеещи
    заради тези дири-пък и беелещи и светлеещи
    се повтарят...ако искаш /
  • Благодаря Даша!
    Те тези дни са пред нас, важното е да не са зад нас мила!
  • Джейни, много красиво!!! Познато усещане - все пред мен се движат тези дни, като хоризонта, но нямам талант да го изразя така красиво... Затова мога само да въздишам и да ти се възхищавам.
Propuestas
: ??:??