13.12.2006 г., 22:01 ч.
Надбягвам се...
Надбягвам се все още с вятъра,
по стари, тихи улици бoлеещи,
в оставените дири на сърцето,
и стъпки oт вълшебството светлеещи.
И пламъкът на жарещото лято,
не там във времето остана,
а в мен...дълбоко във сърцето,
когато се завръща в нощ безсънна.
Мъглее във очите от копнежът,
да стисна в шепите си вятъра,
на скута ми полегнал залезът...
да се събудя с теб отново в изгрева.
Надбягвам се със времето в очите,
което отброява обич - вечност...
и все пред мен се движат дните,
в които пак мечтая за взаимност...
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубав стих, Джейни! Желая ти взаимност, споделеност!
-
Джейни, как успяваш да бъдеш толковамного неща едновременно? Дете, любов, птица и още нм. други нежни и красиви неща, чийто общ знаменател е поетеса...
-
Много хубаво Джейни!!! Хареса ми и продължавай! Поздрави
-
Хубаво, Джейн! Хенри
-
Трудно състезание е това, но ти ще успееш Джейни!
Хубав стих! -
Благодаря ти Веси!
-
Всяка диря в сърцето
е изживян ден...със своята болка и радост...
/предлагам ти да замениш белеещи с болеещи
заради тези дири-пък и беелещи и светлеещи
се повтарят...ако искаш/ -
Благодаря Даша!
Те тези дни са пред нас, важното е да не са зад нас мила! -
Джейни, много красиво!!! Познато усещане - все пред мен се движат тези дни, като хоризонта, но нямам талант да го изразя така красиво... Затова мога само да въздишам и да ти се възхищавам.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
което отброява обич - вечност...
и все пред мен се движат дните,
в които пак мечтая за взаимност...
...
Впечатли ме,Джейни!
Поздрави!