Пристъпвам по смълчани коридори
и в тишината нищичко не чувам...
Вратите зеят, никой да говори...
И ми е странно, сякаш го сънувам...
Дори цветята сякаш нещо чакат,
изправили главици на перваза,
Довечера ще ги обгърне мракът,
но спомена за онзи глъч те пазят!
Сега съм тук и ми е някак пусто...
И тъжно, странно, даже непривично.
Объркани са някак мойте чувства,
защото всичко днес е тъй различно... ...