25.07.2020 г., 11:05 ч.

Надежда за утре 

  Поезия
870 0 0
Пристъпвам по смълчани коридори
и в тишината нищичко не чувам...
Вратите зеят, никой да говори...
И ми е странно, сякаш го сънувам...
Дори цветята сякаш нещо чакат,
изправили главици на перваза,
Довечера ще ги обгърне мракът,
но спомена за онзи глъч те пазят!
Сега съм тук и ми е някак пусто...
И тъжно, странно, даже непривично.
Объркани са някак мойте чувства,
защото всичко днес е тъй различно... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??