Грехът във мен живее!
В душата ми е вкоренен.
И там гори ,във мене тлее!?
Опитвам се със силата-
на разума да го премахна...!
С молитва вътрешна във мен...
Със ярост даже бясна!?
Но пак грехът напомня ми
за мен!
Милост търся прося я от него...
Покой за своята душа да имам!?
Искам и го моля аз...
Но този огън ме изгаря
ранява ме, обива ме едвам...
От утре искам ,
аз на чисто да започна.
Но още сутринта съм с грях?
Щом себе си така наказвам?
Значи нямам вяра и на вас.
Това е страшно,стряскащо-
и злобно...!?
Защото всичко се върти
във кръговрат.
Наречен...?
Израстване към по добро!
Но всъщност пак -
със себе си се бориш...
В борбата със греха.
Затуй безгрешни,
няма на земята!?
Затуй един е Господ наш!
Но ние с греховете наши-
предадохме го ,прогонихме
от този свят...!?
Но въпреки това ,
той пак обича ни такива.
Обича блудните овчици ,
обича нас...!
Защото грешни сме ...,
във грях заченати но с обич!
Затуй е винаги със нас...!
Ден и нощ ,мъка ,радост...
© Ангел Todos los derechos reservados
Стойна виждам в последно време че се държиш с мене като с бавно развиващ това ме обижда!И моля те престани да ме поучаваш за Бог!Просто си нямаш на представа какво съм преживял и с какво той ми е помогнал не веднъж!!!Нали знаеш че тои не обича прехвали послушниците!!!Но стига за това!Благодаря все пак за коментара а що се отнася за дългия стих ще ти отговоря така ами прочети /Опълченците на Шипка/П.П.Не се сърдя но всеки пише както сърцето и душата му диктуват!!!Приятна седмица!!!