НАЕМНИЦА
Омръзна ми да тичам след тебе.
И празни надежди насън да ловя.
Макар че била си ми жребий.
Ще чуя ли на сърцето зова?
Идваш в съня ми като хищник -
целуваш и разкъсваш мойта плът.
Не исках да ставам грешник.
Сега върви си по твоя път.
Ела, Наемнице, на свойта чест!
Огънят на страстите в мен гори.
Под чувствата на сянка в моя лес.
Със щастие ще ме дариш в зори...
© Мимо Николов Todos los derechos reservados