Приеми ме като залък.
Една съдба оцеляла в годините.
Приеми ме като вино,
отпито на Тракия в градините.
Приеми ме с носталгия,
останала в душата ти навеки.
Останалото е обреченост.
Или е кръст към пътеките,
които ще те водят неизменно
към топлите светли чувства...
Понякога от любов опиянени,
ще са притома за изкуството.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse