ИнаКалина
532 11705
19 sept 2020, 6:43

Нагризана поема 

  Poesía » De amor, Verso libre
624 5 11

През зимата

 

Не е бяло. Нито достатъчно шоколадово.

Студено е. И топло.

Там, където кръвта е моят цвят.

А небето е твоето око.

Точно зад зеницата му скрих

най-разтопената зима.

Тя се разлива по пътеката на дланта ти.

Но аз поех към пролетта.

 

През пролетта

 

Странно е да сънуваш зеленото.

Защото то е синьо, погълнало слънцето.

А слънцето не се сънува.

То се преживява.

И неговата липса също.

Когато завали, знам, че се крие в маргаритите.

Когато спре да вали, мирише на теб.

Значи съм те изгубила в зеленото.

Или синьото си ти.

А може да си илюзия от люляци,

офейкала с лятото.

 

През лятото

 

В колелета от прах с цвят на праскова.

В жуженото на изкъпана пчела –

не знам къде те откривах.

Не знам как стигах до теб-

по аромата на диви теменужки

или по къпиновите лунички

на брадичката. На коя?

И те докосвах.

Вкусвах.

Щом никога

не те е имало.

 

През есента

 

Толкова съм будна, както никога досега.

Есенна умора.

(Тиквите не се уморяват да зреят!)

Прилича на жица, по която тече песента ни.

На пипане е като лепкавия нектар на спомена.

Всяка есен може да има продължение.

Моята – не. Толкова е красива.

Нищо не може да й развали болката.

Даже още един край. Дори този край

да е на ръба на третото ребро.

Няма как.

 

Сезони

 

Позволих си да те обичам.

Непредумишлено.

И времето се загуби в мен.

Тръгна в посока на мислите.

Зави на обръщалото на сърцето.

Тогава заваля мълчание.

Неутешимо. Пролетно.

Пиех от безгрижното око на утрото.

Не знаех, че е свършило предишната вечер.

Минутите изчоплиха слънцето.

И паднаха млечните зъби на лятото.

Така дойде есента.

Позволих си да те имам.

Но ти беше препълнен.

Презрелите сънища окапаха.

Каква ирония – никой дори не ги нагриза.

Зимата ще ни оправдае.

В някоя от канелено белите си приказки.

А до тогава, прости ми,

че си позволих да те обичам.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Иржи, бръмбарите са виновни, щъкат където си решат Аз го написах с удоволствие, но не очаквам да се хареса на всеки. Абсолютно те разбирам. Свободният стил в поезията се крепи много пъти на небивалици, които ми действат разтоварващо.И пак зависи как е поднесено. Имаше един герой във "Война и мир" , мисля, че Пиер се казваше (може да греша, минали са 30 години), бях много впечатлена, че всичко вижда във форми... Благодаря ти, че отдели толкова време!
  • Стигнах за сега до тук, но не мога да коментирам. От досега прочетените произведения се наслаждавах на ритъма , римите, съдържанието, но тук...не ми доставя удоволствие този стил, съжалявам...Прочетох го, нямаш вина, тя е у мен, вероятно...
  • Хубава почивка, Иржи!
  • Много късно/т.е рано сутрин/ стана, утре ще те прегледам цялата, Краси!Защото искам да ти отделя повече внимание...
  • Каквото кажете Благодаря ви, Елка и Мариана.
  • Благодаря и аз, Наде и Ирина. Може би всеки цвят носи нещо от другия. Като при хората.
  • Страхотна импресия! Стил или начин на живот, какво значение има, щом е красиво!
    Това е най-точното описание на зеленото, впрочем!😍
  • Не смея да коментирам нищо, защото съм в шок от толкова рязката самопровокация Благодаря от сърце - прегрешение ли е, лудост ли е, стил ли е - не става ясно.
  • Много свежо. Ти си майстор на римите, но и този стих ти отива на стила. Нектарът ми хареса 😁
  • Непредумишлено сладко прегрешение...красота!🌻
  • Цветна, дълбока лудост. Любов, минала през всички сезони. Без умора. Готвеща се за втори рунд!
    Много ми хареса , Краси!
Propuestas
: ??:??