В заблуди си живее тоз народ
и в спомени за старата му слава.
Понякога – необичайно горд,
а друг път е окалян и оплакан...
Какво да вдигне чуди се сега –
на вятъра два паметника криви,
под жълто-синьо счупена дъга,
или мотиката над пусти ниви?!
И в напъни да плюе с вечна страст,
наместо да започне да се труди,
акъл раздава, а вината в нас –
„предателите“, ненормално луди! ...