Най-дългото разстояние

26 jul 2014, 14:55

Poesía

885 1 2

Когато беше много надалече,

аз исках те, усещах, че си тук,

мислено до теб заспивах всяка вечер

и не исках да погледна друг...

Чаках да те чуя като болна,

повтарях думите ти всеки ден,

а после прегръщах и целувах телефона,

сякаш ти стоиш пред мен...

И липсваше ми и силно те обичах,

болеше ме даже тялото, че си далече,

но сега е толкова различно всичко,

когато непрестанно заедно сме вече...

Измисляме си причини някакви,

избягваме дори да се целунем,

намираме време за кавги всякакви,

но не и да си кажем мили думи...

Забързаният делник така променя,

вече почти всички изненади са неприятни,

седиме мълчаливи на вечеря,

сякаш не сме влюбени, а двама непознати...

Твърде тежко и тъжно е това състояние,

не мислех, че ще стигнеме до тук, когато те нямах...

понякога най-дългото и далечно разстояние

не се измерва в километри, а в чувства между двама...

21.07.2014

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

radoslava29 (Радослава Михайлова)

2014-07-27T16:14:18+03:00

Благодаря, Пламена! Може би и ние сме така устроени, да искаме това, което нямаме и да не оценяваме това, което имаме...
plama7 (Пламена Владимирова)

2014-07-26T15:30:14+03:00

"понякога най-дългото и далечно разстояние

не се измерва в километри, а в чувства между двама..."
Много истинско и вярно! Сякаш любовта остава вечна, единствено,
когато е далечна, невъзможна,или неизживяна.