Аз съм най красивата лъжа,

влязла тихичко, на пръсти, във живота ти,

дъщеря съм първородна на греха,

разпиляно слънце сутрин във леглото ти.

Като палавите слънчеви лъчи

те докосвам нежно и навън те каня

и разбуждам смело твоите мечти,

от надежди и копнежи изтъкани.

Обещавам ти безкраен благодат -

дни, изпълнени с любов и страст гореща,

от емоции вълшебен водопад,

за да се усмихнеш пак отсреща.

Ала запомни, че съм лъжа

и по залез се стопявам във небето,

само спомен съм във твоята душа

и дълбока рана - някъде в сърцето...