Аз съм най красивата лъжа,
влязла тихичко, на пръсти, във живота ти,
дъщеря съм първородна на греха,
разпиляно слънце сутрин във леглото ти.
Като палавите слънчеви лъчи
те докосвам нежно и навън те каня
и разбуждам смело твоите мечти,
от надежди и копнежи изтъкани.
Обещавам ти безкраен благодат -
дни, изпълнени с любов и страст гореща,
от емоции вълшебен водопад,
за да се усмихнеш пак отсреща.
Ала запомни, че съм лъжа
и по залез се стопявам във небето,
само спомен съм във твоята душа
и дълбока рана - някъде в сърцето...
© Люба Георева Всички права запазени